Главният плаж

Заглавие: Re: Главният плаж Сря Май 09, 2012 7:40 am

-Мояяя?!
Едновременно учудено и весело,това бе странна смеска на тоновете ми ,но все пак се долавяха и двата.
Започнах да се радвам на жабката като се люлеех на ляво и на дясно.
Това беше жабка.Обичах жабки.Бяха сладки ,ако не бягаха.
-Квак!Ще се казва Жабко.
Дори не усетих какво измрънках.Кръстих нарисувана жабка.Но беше жабка и това беше важното.
Тя си беше жабка ,жабка ,жабка.Щях да си я закача на хладилника,или щях да си я сложа в рамка.Дам.В рамка.
-Жабкааа ..
Засмях се и с лек подскок прегърнах Клаус.Залюлях го на няколко страни и го пуснах.
-Благодараалим !
Усмихнах се и отново изкваках.Жаби!

Брой мнения : 69 Join date : 05.04.2012

Добре, това беше повече от забавно. Вай се държеше досущ като малко дете, което ме развеселяваше неимоверно. Тя се радваше на жабата, а аз се радвах на нея. И не се учудих, когато я кръсти - беше типично за нея... Подсмихнах се, като също така и някак облекчено въздъхнах след като ми мина мисълта, че се радвах, че не беше кръстила жабата на мен.
-За нищо. - ухилих се, докато отвръщах на прегръдката й и се подсмихвах самодоволно. Наистина беше нищо - не ми беше коствало кой знае какво усилие да я нарисувам, а и не беше толкова сложно. Бях скицирал далеч по-трудни за изобразяване на хартия неща, но досега наистина не бях рисувал жаба. Явно с Вай щях да опитам доста неща за първи път.. Което си звучеше интригуващо и след като нямаше да скучая, бях повече от ентусиазиран.

Заглавие: Re: Главният плаж Вто Май 29, 2012 8:47 pm

-Жабко ..
Засмях се още веднъж.Това беше жаба.Не ,нямаше да спра да го повтарям умствено.Жабата Жабко.
-Квак.
След като идеално изимитирах жаба се усмихнах някак .. самодоволно ,на това ,че можех да имитирам жаба.След това се учудих на какво се радвам .. и после отново се засмях.Какво толкова бях пила,че всичко в главата ми бяха драсканици.
Но,жабата с право ме вълнуваше.Клаус беше жаба,аз бях жаба.Днес бяхме жаби.Но беше забавно да си жаба.
Аз щях да съм жабата Вай.В известен смисъл съм жаба,все пак квакам.
Както и да е.Замислих се за момент и отново си "направих" една бутилка с уиски.Отново няколко опита да отворя проклетото шише.Намусих се и след като погледнах капачката тя литна на някъде.Не трябваше да ме ядосва.
Днес неодушевените предмети бяха одушевени.. за мен.
-Тази вечер какво ли не направихме?!Правих се на вампир,ти беше жаба,аз бях жаба..
Засмях се.

Брой мнения : 69 Join date : 05.04.2012

Подсмихнах се - да, вечерта определено беше особена. Може би дори още по-особена, отколкото тя осъзнаваше. Намръщих се - така отпуснат се чувствах само със сестра си, още по времето, когато... Вълна на носталгия ме обля и се проснах назад на пясъка. Трябваше да блокирам проклетите емоции, и защо, дяволите да го вземат, не успявах? Листите хартия и молива паднаха от скута ми, но не им обърнах никакво внимание.
-Хм.. Мхм.. - произнесох разсеяно, усещайки се за присъствието на Вай, която едва ли можеше да знае какво беше станало. Намръщих се още повече - от хилядолетия в гърлото си усещах единствено жажда, а ето, че сега там ме беше стегнало нещо и трябваше да положа усилие, за да преглътна.

Заглавие: Re: Главният плаж Вто Юли 03, 2012 11:53 pm

За момент се отплеснах ,а точно в този момент Клаус реши да си промени настроението.Дори не успях да видя какво стана.
-Хейй.. какво ти е ?
Усмихнах се мило ,а в гласа ми се усети дори загриженост.Мда.Още едно доста непознато чувство.Загриженост.. да ти пука за някой друг.На мен ми пукаше за някой които не бях аз.Това си бе още по учудващо и от всичко което стана цялата вечер.
-Можеш да ми кажеш всичко ..
Е,това вече не знам кога го казах,но го казах.Беше импулсивно,човек не може да се сдобие с чуждо доверие за една вечер.Но той се сдоби с моето ,може би и аз се бях сдобила с неговото.
Все пак бяхме жаби.Трябваше да си имаме доверие.Логиката ми бе безспорна,но щях да си замълча.Това трябваше да си остане затворена тема.

Брой мнения : 69 Join date : 05.04.2012

Не се случваше често да си припомням времето, когато бях човек. Беше минало, отдавна свършило и си беше доста чужда част от мен. Стиснах зъби. Това беше странно - доверието на Вай, загриженост в тона й... Ново. Ще си помислиш, че за толкова векове новите неща свършват, но ето го пак - факт. Не бях усетил кога съм стегнал цялото си тяло и заедно със стиснатите зъби, стоях съвсем неподвижно. Не я поглеждах, но казах
-Не е в това проблема. Винаги мога да кажа на някого, който и да е. Въпроса е каква реакция ще предизвика казаното. - това ме беше тормозило от много време и точно поради тази причина, нямаше някой извън семейството ми, който да знае сигурен факт за мен. Изпсувах и се размърдах, за да намеря бутилката си с алкохол, която точно в този момент ми беше доста полезна.

Заглавие: Re: Главният плаж Съб Юли 07, 2012 10:53 pm

-Добре ..
Казах аз несигурно и след като не мислех да ставам за да търся шишето ,което най-вероятно дори може би е свършило или е забито някъде.
Просто се загледах в празното пространство и сформирах набързо една бутилка водка.Това пих ли го тази вечер?
-Е,съвсем спокойна реакция ще получиш от муа..
Казах аз докато се мъчех отново със тъпата капачка и накрая с един поглед тя литна в тъмнината.
Усмихнах се доволно.Самодоволно.Крадях усмивката на Клаус.Как не ме е срам.
Почти не се засмях на тези мисли,но тогава се сетих,че Клаус е тъжен.Отпих няколко глътки от бутилката и се обърнах към Клаус.

Брой мнения : 69 Join date : 05.04.2012

Усмихнах се. Изправих се до нея и като оставих шишето си за малко, се протегнах и разроших леко косата й с ръка, която сложих на главата й. Подсмихвах се - тя наистина беше.. Вай. Кимнах й, някак безмълвен и без много да му мисля, че досега не бях показвал това на никой, го реших набързо. Създадох огнена топка, достатъчно голяма, за да освети напълно мястото където стояхме. Изправих се и с един замах смъкнах тениската през главата си. Стоях изправен така, че тя да вижда гърба ми. Изминаха няколко неловки секунди, след които извърнах глава през рамо и срещайки погледа й за кратко, казах
-Запознай се с баща ми. Или по-скоро характера му. - гласът ми беше сух и ироничен. Не издържах и без дори да мигна, угасих огнената топка, така че плажа отново потъна в тъмнина. Облякох тениската си и без да я поглеждам се обърнах, наведох се и си взех отново бутилката от пясъка. Май я пресуших половината наведнъж, но изобщо не усетих, а и в момента това не ме интересуваше.

Заглавие: Re: Главният плаж Нед Юли 08, 2012 6:00 pm

Изтръпнах при тази гледка.Това беше доста.. потресаващо.Така ли се държаха хората с децата си.За първи път да се зарадвам,че нямам родители.Не беше радост,а просто чувство което не разбирах.
-Но той те е обичал ,нали?Направил го е заради нещо ..
Замислих се на глас.Често наблюдавах хората.Майките удряха децата си по ръчичката за да не пипат разни опасни или заразни неща,или когато бяха прекалено непослушни.
Учиха ги.На това да различават добро и лошо.
Но какво ли беше лошото което бе направил Клаус за да получи урок?
Няма смисъл да не е направил и ... да се е случило това.
-Баща ти не ми допада ..
Поклатих аз глава и отпих доста големи глътки от водката си.Наистина не ми харесваше.Кой ще причини такова нещо на собствения си син?
Това беше прекалено странно.А същество като мен,без родители,без детство не може да разбере такива неща.

Брой мнения : 69 Join date : 05.04.2012

Подсмихнах се, без усмивката да достигне очите ми. Логиката й беше правилна, че го е направил заради нещо, но отношенията ми с баща ми бяха доста по-сложни от това. Извърнах глава и на коментара й, че не го харесва, вече се усмихнах.
-Нямаш си и на идея. - отвърнах й, тъй като беше вярно. Май не трябваше да й казвам всичко това, но някак ми беше по добре, че говорих по темата, вместо да я избегна както правех обикновено.
-Ами ти? Какви бяха боговете, когато беше с тях? - попитах, въпреки че в моите очи се бяха доказали като глупаци, заради начина по който се бяха отнесли с Вай. Май бяха по-лоши и от смъртните, но всъщност не исках да разбирам, тъй като те не ме интересуваха - исках да знам за миналото на Вайлет, така както тя сега знаеше за моето.

Заглавие: Re: Главният плаж Пон Юли 23, 2012 10:34 am

Легнах на пясъка и се загледах в звездите които започнаха вече да избледняват,но небето стоеше тъмно като катран.
-Надменни ..
Казах аз и отпих от шишето което не се отделяше от ръката ми.
-Винаги бяха надменни.Дори тези които бяха по-слаби от мен,а те бяха доста.Често завистта им си личеше ..
Засмях се и пуснах шишето в пясъка.Започнах да търся кутията с цигари и след като ги намерих бързо запалих.
-Можех да получа всичко което поисках , а преди хилядолетия хората нямаха много желания и моята работа беше малко.Но според другите бях ненужна.. често мислеха да ме направят смъртна.. е,не го направиха.С всеки изминал ден ги мразех повече и повече.. и накрая го показах като убих един от слугите.Наказания,вериги ..
Започнах да ръкомахам във въздуха изобразявайки разни неща и накрая се засмях.
-Те ме изоставиха .. Тук,на земята .. много преди Христа..
Засмях се отново.Разни картини от миналото ми започнаха да изплуват.
-Видяла съм неща които са изчезнали,знам неща които никой не знае.. създала съм митове които се предават от век на век.. И не съжалявам и ден за това ,че бях изгонена от Олимп.. от егоистичните надменни богове които в момента ме наблюдават ..
Отпи от шишето което в момента бе стиснала много силно и бе на път да счупи.
-С теб сме живели повече от векове ,но няма да разбереш какво е да ти писне от всичко .. е,поне не скоро.. Все още имаш тръпка в живота си.Аз я изгубих отдавна ..
Въздъхнах и затворих очи ,в съзнанието ми минаха толкова много образа.
Онези моменти в които се видя каква е замята без мен.Една война.Хах.
-И така .. аз ги мразя,те ме мразят .. Споделено е ..

Брой мнения : 69 Join date : 05.04.2012

Познавах твърде добре бунтарското отношение - бях го упражнявал доста време с баща си. Естествено обаче при Вай ситуацията беше различна. На опит и години тя ме превъзхождаше, но въпреки това я виждах като малката богиня, която незнайно защо исках да защитавам. Подсмихнах се и отвърнах импулсивно
-Радвам се, че не съм бог. - погледнах я и като осъзнах думите си, добавих
-Нямах предвид.. теб. - казах последното много тихо и като се усмихнах, отпих от шишето си. Реших да сменя темата и като посочих цигарите й, попитах
-Мога ли да получа една? - лукавата усмивка беше на лицето ми. Не пушех често, но тази вечер беше толкова странна, че май имах нужда да запаля, дори и след като знаех, че няма да ми повлияе по какъвто и да било начин - просто нямаше ефект върху мен. И преди да изчакам отговора й, игриво измъкнах запалената цигара от пръстите й.

Заглавие: Re: Главният плаж Сря Юли 25, 2012 11:24 pm

-Да..не е приятна работа!
Засмях се.Не можеше да получиш дори смъртта си.Беше осъден на вечен живот.Нямаше кой да ме замести.Аз бях дар за човечеството и само това.Бях просто нужно средство за оцеляване.
И мислите ми бяха прекъснати от бързите пръсти на Клаус които ми измъкнаха цигарата под носа.
-Хей хей хей..
Бързо се изправих и му изпратих един не доразбиращ и многозначителен поглед. Започнах да се цупя на среща му.
-Защо просто не си запали една ?!
Казах аз нацупено като дете не получило желания подарък.Исках си цигарата.Погледнах жално ,но явно ще се караме.Хах.В детския смисъл.
Отпих от шишето си.
-Ще се бия за нея ако се наложи!
Засмях се.Това беше просто цигара,но беше по-забавно като имаше весела тема.А не нашите тъжни истории за далечното ни минало.
-Сериозна съм ..
Казах аз и се усмихнах дяволито.

Брой мнения : 69 Join date : 05.04.2012

Дръпнах от нейната цигара предизвикателно, и като издишах дима, я гледах самодоволно, с обичайната си усмивка.
-О, давай... - казах, подканяйки я. Тя изглеждаше сякаш всеки момент щеше разгневено да скочи отгоре ми и да се бори срещу мен за цигарата, която си беше нейна и тя си я искаше. Това ме развесели, а факта, че подозирах, че Вай може и действително да направи такова нещо, ме забавляваше още повече. Облегнах се с лакти назад на пясъка и като я гледах в очите, изчаквах да видя какво ще направи. Подсмихнах се и най-небрежно оставих цигарата в устата си, като повдигнах вежди.

» Скритият плаж