Частните басейни

Жега, жега и само жега! Слънцето печеше с все сила, жарко и изпепеляващо. Не позволяваше на никой и нищо да излезе от хладното си спасение. Буквално ме изгаряше!
Климатикът бе на макс, всички прозорци бяха затворени, всички завеси - спуснати. Все едно бях в пещера - тъмно, тихо, леко хладно. Но само леко - дори и затворена в клетка, усещах задухата и направо ми се повдигаше от нея. Побърквах се, място не можех да си намеря. По телевизията нямаше абсолютно нищо, ее като изключим някакви тъпи сериали от деветдесетте, лаптопа ми беше откачил, следователно и в интернет не можех да намеря някакво спасение. Въздъхнах тежко и се проснах по очи на дивана. А той бе така нагорещен. Ууу, мразех нещо да е горещо - все едно ме изгаряше.
Станах бързо, но естествено се спънах в роклята си и - баам! - на земята. "Чудесно, Скайлър. Просто няма накъде повече!" иронизирах се, докато се изправях и поклащах глава. Аааааргх! Не можех да издържам!
"Ария, нашия басейн! Веднага!" написах бързо и изпратих СМС-са на приятелката си, като се затичах към спалнята.
Хмм... кой бански да сложа? Вечният мой проблем - дрехите. Завъртях очи и с трясък отворих крилата на гардероба, като започнах да преглеждам банските си. Естествено, погледът ми винаги се връщаше към онзи черния - любимия ми - затова нямаше какво повече да му мисля - той щеше да е! Изхлузил роклята и бельото си, като започнах да си оправям банския. След минути бях готова и отново облякох роклята и към тях прибавих едни ниски черни сандали с шарки по ходилото. Обожавах ги! Уверих се, че слънцезащиятния крем - не че имах нужда от него, нямаше да изгоря, освен ако не си махна пръстена - телефона, ключовете и очилата са ми в чантата и излязох, тръгвайки свръхскоростно към "нашия басейн".
След няма и пет минути бях там и започнах да се оглеждам за Арелия - трябваше да е тук! След секунди я намерих и с усмивка отидох до нея, оставяйки чантата си на шезлонга до нейния.
- Адската жега! - измърморих вместо "Здравей! Как си, Ария?" и се настаних на шезлонга, излягайки се срещу слънцето.

На кого му бе притрябвала топлината? Слънцето? Адската жега изпепеляваща всеки нерв, който червенокосата красавица излегнала се с измъчено изражение върху леглото, имаше? Отговорът - не и на нея! Арелия Валентин бе затворила очи ала на лицето и бе изписано само мъчение... Леглото върху, което лежеше вече половин час бе загубило онази студенина, която човек усеща щом докосне нещо и сега то бе топло като Слънцето. С жален стон се изправи и включи климатика. От части тя бе вампир и това я караше да усеща нещата по-...ясно от останалите. Не понасяше жегата, предпочиташе студа... Макар че любимият и сезон бе Лятото тя просто не понасяше дни като този. С ленива крачка се върна до леглото и отново се тръшна отгоре му. Звукът от телефона и известяващ получаване на съобщение я накара почти да изкрещи. Щом обаче видя СМС-а очите и светнаха и тя мислено благодари на приятелката си. Явно Скайлър също като нея чувстваше прекалената горещина на деня. Е, тя просто нямаше как да откаже примамливата покана, а и в крайна сметка Скайлър не я попита - тя и каза. Почти на бегом отиде до дрешника си и взе любимият си черен бански и една доста къса, прозрачна лилава рокля. Върна се в стаята си където се облече и започна да търси лилавите си немного високи сандали. Когато ги намери върза връзките им стигащи до средата на глезена и и се погрижи да вземе всичко нужно. След като Ария се увери, че телефонът, ключовете, кърпата, слънчевите очила и парите и са на място побърза да излезе. Реши да вземе такси вместо да ползва колата си. Не след дълго пристигна на мястото отправяйки се към частния басейн, който обикновено наемаха със Скайлър. Огледа се, но явна приятелката и още не бе дошла. Отиде до шезлонга разпъна кърпата върху него и легна срещу слънцето затваряйки очите си.
-Адската жега! - гласът на Скайлър накара червенокосата вампирка да отвори очи и да се усмихне на приятелката си.
-Абсолютно съм съгласна! - думите бяха изречени с усмивка макар в тях да нямаше кой знае колко добро.

Погледнах към Арелия, като едното ми око бе затворено, защото бях толкова умна, че все още не си бях извадила очилата, и се засмях. Пресегнах се и започнах да тършувам из чантата си за очилата, но все едно в нея имаше едно или две неща, та да ги намеря бързо. А аз се изнервях, когато нещо ставаше бавно. Падах си бързак!
- Най-сетне - зарадвах се, когато си намерих очилата и ги сложих, като им позволих да ме скрият от убийственото слънце. Затворих очи и се отпуснах, а след малко отново погледнах към приятелката си.
- Извинявай, че така го... - а сега де, като не можех да се сетя за думата. "Браво, Скайлър. От 267 години си на този свят и пак не можеш да говориш както трябва!". Пфу! Този гаден малък глас! Мразех го! Но този глас беше моя глас, това бяха моите саркастични думи. Мразех ли се? "Ее, ти обичаш и мразиш себе си, Скай. Както обичаш и мразиш света..." отговори ми същото онова гласче и поклатих леко глава.
- изстрелях това съобщение. Просто не издържах вкъщи, Джо се е запилял някъде, лаптопа ми полудя и просто откачих, Ария. Иии си мислех, че ще ти е приятно да поплажелуваме... - изстрелях всичко и си поех дъх, защото устните ми бяха пресъхнали. И чак тогава се замислих за думата, която бях използвала.
- ...то май няма такава дума, ама нищо... схвана ме - допълних през смях и отново усетих устните си пресъхнали и напукани. Ааах, тази жега! Какво ли не ми причиняваше?!
Бръкнах си в чантата и като на магия намерих портмонето си за части от секундата. Извадих една двайсетачка и пъргаво застанах пред приятелката си, закривайки и' слънчевата светлина. Усетих колко остро ме погледна, но се направих, че не я бях забелязала, и се усмихнах широко.
- Напоследък са пуснали някаква нова бира, та ще я опитам... Да ти взема ли? Мисля, че беше с лимон. - направих някаква тъпа физиономия и като се мъчех да не се засмея, зачаках някакъв отговор и се надявах да го получа скоро, защото бях адски жадна!