Самотната пейка

The secret side of me, I never let you see
I keep it caged but I can't control it
So stay away from me, the beast is ugly
I feel the rage and I just can't hold it.
Бях седнала на една пейка, песента звучеше в ушите ми, в ума ми, бе завладяла цялото ми съзнание. Оправих, макар и ненужно, слушалките и продължих да си клатя крака в ритъма на песента. Не бях нервна, винаги правех така, сега не бе по-различно. Прилепих се плътно назад към пейката и вдигнах краката си, придърпвайки ги към гърдите.
Беше посред нощ, не се виждаше жива душа из града, никой нямаше да ми направи забележка. А пък и дори и да ми направи - какво? - най-много да му изпия кръвта. Самодоволна усмивка заигра по лицето ми и увеличих на макс звука. Обожавах тази песен.
- I, I feel like a monster... It's hiding in the dark... - тананиках си тихо текста, вперила поглед в едно камъче на около половин метър пред мен. Имаше някаква странна форма, а и един такъв отблясък. Отвърнах глава и затърсих с поглед водката. Наклоних се лекичко и пръстите ми се обвиха около гърлото на бутилката. Избутах капачката и я надигнах. Продължах да я държа в ръцете си, накланяйки я напред-назад.
- Божее, до там ли стигна, Скайлър, да гледаш един камък и да пиеш сама в тъмното? - прошепнах иронично на себе си и отново отпих от водката. Само да имаше и тоник или портокалов сок. Нищо... Загледах се в бутилката, бях я преполовила почти. Още малко и... Какво пък, щях да си взема нова!
Внезапно вдигнах глава и видях нечий силует. Вперих поглед натам и се опитах да разпозная фигурата. Жена. Но нищо друго. Беше с гръб.
- Искаш ли компания? - казах малко по-силно и вперих поглед в непознатата.

Брой мнения : 24 Join date : 14.04.2012

Бях излязла на вечерна разходка. От както избягах от Лондон не излизах много, а може би трябваше. Не познавах много хора и нямах приятели. Просто тук имаше прекалено много същества- вампири, върколаци. Не беше нужно да знам. Просто го усещах. Разходката из парка по това време ми харесваше. Нямаше много хора, но днес не ми се ходеше там. Днес тръгнах без посока просто, за да поразгледам и се озовах до някаква пейка. Изобщо не забелязах, че на нея има някого, но точно след като я подминах чух глас зад себе си. Беше момиче.
-Искаш ли компания? -Това беше въпросът й. Нямах нищо против малко компания, а и запознанство... Усмихнах се и се обърнах.
-Лионора. -Представих се. Момичето беше стройно и високо имаше тъмна коса и продълговато лице. Определено не я познавах...

Музиката продължаваше да ехти, но махнах едната слушалка, за да чуя отговора и'. Макар че не беше нужно, все пак имах хипер слух. Когато се обърна, успях да видя лицето и', а и всичко останало. Руса коса, кристално сини очи, бледа кожа. Определено да бъдеш вампир си бе голямо преимущество - без значение ден или нощ, винаги виждаш чудесно! Инстинктивно намалих звука на Ipod-a си и отново се взрях в непознатата, Лионора де. Нещо ми подсказваше, че не е нормална, а че е някакво свръхестествено създание.
- Скайлър - казах тихо и устните ми се извиха в бегла усмивка. Посочих с поглед мястото до моето и отпих отново от бутилката. Алкохолът, дори и със сравнително малка спиртност, се разля по гърлото ми и едва едва утоли жаждата ми. Но пък се съмнявах, че изобщо водката ще успее да я утоли. Отново се усмихнах леко и с клатене насочих бутилката към нея.
- Искаш ли? - тихо попитах и смених слушалките, така че откъм страната на момичето ухото ми да е свободно. - Не е много силна, но... - подсмихнах се и прокарах шумно пръсти през косата си.

Брой мнения : 24 Join date : 14.04.2012

Нямах нищо против малко алкохол. И без това скоро не бях пила и се чувствам по-скоро като вълк единак, отколкото като човек.
-Може. -Усмихнах се, взех бутилката и отпих. Наистина не беше силно, но нямах намерение да се напивам. Не знаех как да подхвана разговора и се бях загледала само в една точка.
-Значи... -Започнах и бях убедена, че изглеждам смешно. -Каква музика слушаш? -Това беше първият въпрос, който ми хрумна. Не бях много по запознанствата и по разговорите с непознати. Не, че иначе съм плямпало... Само понякога.

П.С. Сори, че сега писах, но ми преинсталираха лаптопа ;ххх

Песента беше на привършване, но все пак махнах слушалките и изведнъж тишината бе пробита от мелодията.
- Monster на Skillet - намигнах и' и увеличих звука.
С последен стих песента свърши и заглъхна. А нощта отново потъна в тишина. За секунди естествено, защото почна следващата песен - What I've Done на Linkin Park - нея пък също адски я обичах.
Усмихнах се леко и бях благодарна, че тъмнината прикриваше лицето ми. Отчасти. Все пак ако беше като мен - не вампир, естествено, иначе щях да усетя, просто ненормална - може би имаше свръхслух или зрение. Не можех да го пренебрегна. Затова трябваше да се съобразявам - какво мисля, говоря или върша. Взех водката и отпих още една глътка.
- Какво си? - попитах с равен глас и я погледнах, вдигайки едната си вежда изпитателно.

P.S. Няма проблем ;]

Брой мнения : 24 Join date : 14.04.2012

Поне имаше вкус за музиката. След като ме попита какво съм се усмихнах съвсем леко, дори не съм сигурна, че забеляза. Все пак бях сигурна, че е вампир. Те могат така да разбират всичко за хората и за другите създания, но не и за демоните. Демоните бяха прекалено силни същества. Дори понякога се страхувах от себе си.
-Значи се досети. -Засмях се. -Демон. А ти явно си вампир, нали? Тук има много от тази порода. Поне до колкото усещам. -Като малка си представях вампирите мрачни, винаги нацупени, стрхуващи се от вода и огън, от колове и разни такива глупусти, но след това разбрах за себе си и всичко се промени. Не исках да съм такава, но бях и вече се приемам.
-Тааа... каква е силата ти? -Сетих се, че днес не съм пушила. От вътрешният джоб на якето си извадих кутията си и запалих едната с запалка, вярно че имах пирокинеза, но според мен тези скапани дарби изобщо не ми трябват. Бих подарила себе си (или по-точно дарбите и това, което съм) на всеки, който ги поиска.

Уу, демон. Не бях срещала преди демон. Доколкото знаех не бяха много срещани в градовете. Но явно грешах. Или пък не. Малко се обърках - и то заради себе си. Понякога буквално се мразех.
- Дам, вампир - кимнах аз и забарабаних с нокти по коленете си - Явно си доста добра, защото наистина са доста вампирите тук.
Усмихнах се или пък леко се засмях - и аз не знам. Вампир и демон сами в ноща, с цигари и водка. Каква по-добра компания?! Отново се засмях, този път по-силно. Дръпнах си от цигарата и изтръсках пепелта на земята. Погледнах момичето - беше наистина красиво. А щом аз го казвах, значи наистина си беше така - все пак рядко си казвах, че някой може да бъде красив. Изобщо не бих я помислила за демон. Не знам защо.
- Да ти кажа или да ти покажа? - усмихнах се предизвикателно, но реших да не си създавам врагове - бяха прекалено много. - Болка с поглед - беше достатъчно, сигурна бях. Усмихнах се доволно и отново отпих от водката. - Май ще трябва да отскоча за нова бутилка... - казах по-скоро на себе си, отколкото на Лионора.
- Ами ти? Каква е твоята способност?

Брой мнения : 24 Join date : 14.04.2012

Засмях се.
-Добре... Едната е пирокинеза. -Изкарах още една цигара и я запалих този път без запалка, а след това й я подадох. След това погледнах бутилката и в нея не бе останало почти нищо.
-Имам и още една дарба... Опитай се да ми причиниш болка или каквото е там. -Нямаше да се случи абсолютно нищо. Нищо! Обожавах тази своя сила. Първият път, когато се появи бях на десет. Бях се скарала с едно момиче от училище и тя искаше да ме нападне след това. Беше много по-едра от мен. Тя започна да ме приближава, а аз не исках да ме докосва и тогава се появи нещо като поле, което ме предпази. Избягах вкъщи. И сега... Да видим какво ще ми причини Скайлър. Разбирах погледът й. Определено не разбираше какво искам да направи.

Поех цигарата, хвърляйки моята на земята. Загасих я с крак и се дръпнах от новата. А след това я погледнах изумено. Защо и' беше да и' причинявам болка? Но какво пък, щом искаше.
Съсредоточих се и я погледнах, при което би трябвало да изпита неимоверни болки, да се гърчи направо. Но тя си стоеше все така усмихната. Или се преструваше адски добре, или наистина не чувстваше нищо.
- Какво става? - попитах я, дърпайки си от цигарата. И изведнъж си спомних какво ми бе разказвала веднъж Клеър. Някаква адски рядка дарба. Усмихнах се на себе си и поклатих леко глава.
- Да не би да имаш щит? - досетих се след малко и издишайки дима, спрях музиката. - Защото иначе това би обяснило защо не изпита каквато и да е било болка... Но пък ако не, тогава какво имаш...
Размишлявах си на глас, не обръщайки внимание на момичето. Тръснах пепелта и кръстосах крака. Обърнах се към Лионора и я погледнах изчаквателно.

Брой мнения : 24 Join date : 14.04.2012

-Всъщност да. Имам щит. -Намигнах на момичето и дръпнах за пореден път от цигарата. Скайлър определено имаше навика да премисля нещата на глас, което не бе много добра черта. Не, че понякога и аз също не се изпусках. Много често съм си говорила дори сама. Като малка много често си въобразявах, че има някого в стаята, с който да си поговоря. Нямах много приятели, а и у дома не бях център на внимание. Родителите ми работеха. Особено баща ми. Той постоянно пътуваше и го виждах много рядко. Толкова рядко, че понякога дори си мислих, че ми липсва. Майка ми не се застояваше много на определена професия. За нея бе по-важно да свърши работата у дома и толкова. Аз от друга страна почти по цял ден си седях в стаята, но след като станах на петнадесет започнах да непокорствам и така си намерих повече приятели. С тях се научих да пия, да пуша и... да се дрогирвам. Е, все още не се бях боцнала, но и не исках. Взех бутилката от водка и изпих последната глътка, след което се огледах за кошче, за да я изхвърля, но така и не намерих. Поради тази причина просто хвърлих бутилката в храстите, които се намираха зад нас. След това се заслушах в песента. Беше ми позната.
-For what I've done, I start again... -Припях си. Това беше към към краят. -Мисля, че съм я слушала преди. Кой да знае, че вампирите и демоните имат еднакъв вкус... Говоря за музиката. -Засмях се и продължих да си я припявам наум.

Самодоволна усмивка заигра по лицето ми в мига щом разбрах, че съм права. Но естествено се опитах да я скрия, успешно, помислих си. Реших отново да си пусна песента - бях я спряла наполовина.
- Възможно е - казах след малко и се засмях - Даа, кой да знае. Но пък определено трябва да се допълни, защото иначе... - облизах устните си и се зачудих как напоследък не се хранех много често.
И като имам предвид хранене, имам предвид хубава, прясна и свежа, все още топла кръв. Трябваше да си намеря някой за кръвна банка, имаше доста малки и наивни момиченца, които бих използвала. Поне знаех как да се спра, не като други като мен.
Отново се усмихнах и загасяйки цигарата с крак, осъзнах, че пиенето е свършило. Не можеше така. Изправих се бързо, имайки намерението да купя още бутилки... добре де, засега една.
- Ще отскоча за още алкохол... Силен, нали? - попитах и без да дочакам отговор се стрелнах към близкия денонощен магазин. Взех един бърбън и се върнах при Лионора може би след няма и минута-две. - Надявам се обичаш бърбън... - усмихнах се и отпих глътка от него, подавайки бутилката на момичето.

Брой мнения : 24 Join date : 14.04.2012

-Обичам алкохол. -Засмях се. Без значение какъв. Аз си пийвах всичко. Взех бутилката и си помислих, че трябва да погълна колкото може повече, но реших, че ще я изпия цялата. За това просто отпих няколко глътки и отново се загледах в пейката. Скайлър пусна следващата песен. Започнах да си драскам с нокът по пейката, като се пробвах да олющя боята, но не ставаше или може би аз не виждах, но не ми се вярваше да съм чак толкова кьорава...
-Е, от колко време си тук? -Попитах най-сетне и погледнах момичето, като я чаках да ми отговори.

Въздъхнах. Определено изобщо не ме биваше в броенето. На дни и относно време, естествено. Иначе си бях добра в математиката - винаги ми се бе отдавала. Но все тая. Замислих се, сбърчвайки вежди. Наум пресмятах, обаче всеки път ми се получаваше различно. Каква пародия само!
- Емии... Определено да питаш вампир относно време е малко объркващо. Поне в моя случай - казах и' през смях и поклатих леко глава - Но ако все пак трябва да кажа някакъв срок, около месец, няма и толкова. Все го получавах различно като дни.
Засмях се и погледнах Лионора. Вдигнах извинително рамене и придърпах бърбъна. Отпих сравнително малко глътка и оставяйки го на пейката, при което едва не падна, реших, че вече песента ми е скучна. Отключих си Ipod-а и започнах да търся нова песен. Всички ги бях слушала, всички ги знаех наизуст. Трябваше да си сваля новички.
- Аам, тази не е лоша. - казах отново по-скоро на себе си, отколкото на момичето и пуснах "Bring me to life" на "Evanescense". - Обожавам я, а ти?

Брой мнения : 24 Join date : 14.04.2012

Дори бях забравила тази песен. От толкова време не я бях слушала... Точно в този момент ми се стори, сякаш е цяла вечност. Първият път, когато я чух беше точно преди да разбера, че съм демон. И се сетих колко щастливо си живях жалкият човешки живот.
-Аз също много я харесвам. -Усмихнах се и се сетих как беше преди. Понякога ми се искаше отново да е по същият начин... Просто да съм старата Лионора. Когато разбрах, че не съм човек, сякаш не се познавах. Сякаш, когато се погледнех в огледалото гледах друг човек. И сякаш изгубих пътят си. Нищо не беше същото и никога повече нямаше да бъде. Не можех да плача, не ми беше и до смях. Всичко в училище изгуби смисъл... Просто седях по цял час, като гледах през прозореца или бях забила поглед в дъската. Тогава ми беше грешката може би. Тогава се промених. Преди това нямаше човек, който да ме накара да млъкна... А до къде стигнах... Почти затвор. И накрая изведнъж се озовах тук на тази пейка. Изведнъж взех шишето и отпих още една глътка, а след това запалих цигара.

Видях унесено-замечтания поглед, не-премигването, равномерното поклащане на крака - сигурен признак, че се беше замислила. Усмихнах се леко и просто изчаках отново да се върне тук, при мен - все пак щеше да е хипергадно - за мен, естествено - ако я ядосах - все пак беше демон.
Изведнъж и аз се бях отнесла нанякъде, така че когато дръпна бутилката, цялата подскочих. Засмях се леко и поклатих глава на глупостта си.
- Ами ти? Откога си тук? - попитах я и се усмихнах - Все пак Атлантида е странно място за демони, предвид... - предвид какво? Говорех, а самата аз не знаех за какво - не мога да се сетя - казах през смях и придърпах бърбъна към себе си, отпивайки наистина малка глътка.
Прокарах отново пръсти през косата си и изведнъж усетих как нещо се пречупи. Погледнах учудено ръката си и видях, че нокътя на показалеца ми се е счупил.
- Мамка му! - прошепнах гневно и отпих още една глътка, този път доста по-голяма. Сега всички ще трябва да ги изрежа. А това беше гадно - толкова си обичах ноктите. Тръснах леко глава и след като една въздишка се отрони от устните ми, затърсих цигарената кутия, за да удавя мъката си - аа то беше една голяма мъка, по-скоро яд - в никотинов дим.
Щом вдигнах глава, видях, че Лионора се е загледала в мен. Наистина бях суетна, много суетна. Но пък не бях кифла, но май точно на такава в момента приличах.
- Не ми обръщай внимание, сериозно. - засмях се лекичко и заклатих крак.