От няколко дни не можех да си намеря място в двореца. Бях се сдърпала със Себастиан ,понеже на няколко пъти го бях хващала да се мотая с някакви момичета. В същност бе напълно нормално.. както казваше майка ми все някога щях да му омръзна. до преди малко бе в стаята ми.. говореше ми как е било време вече да се оженя за да продължа знатният род на баща ми,всичко зависело от това,че било време да престана да се мотая със своя брат и да погледна по-сериозно на нещата. едва не хвърлих нещо по нея,но си замълчах,просто кимах,защото нямах намерение да споря повече. Накрая щеше да стане точно така. Изчаках я да излезе със Стивън и веднага избягах от двореца,взимайки една малка част от дрехите ми. Щях да ида при чичо си в един от храмовете в които работеше. Имаше изящни фигури на боговете правени от него.. обожавах да ходя там сред природата. През цялото време имах чувството,че някой ме следи,но както винаги моето шесто чувство бе грешно. Чичо се зарадва когато ме видя,веднага ме настани в най-хубавата стая и ми каза колко време остава до вечерята. През това време започнах да се разхождам из многото сгради,докато не стигнах до една огромна тераса от където се виждаше част от Атлантида и огромна част от планината.
