Лятото на 1900г.

Лятото нямаше ли да свършва вече? Минаваше полунощ, а Камий имаше чувството, че ще се разтопи, ако продължи да стои на едно място, макар и с ветрилце в ръка. Танцуването също не бе възможност, макар често да приемаше поканите на непознати джентълмени. Е, вероятно не бе чак толкова горещо, но когато богинята искаше нещо си намираша всякакви причини да го направи.
Макар че на този бал се представяше за дъщерята на богат французин от най-горните слоеве на обществото и тъй като бе единствената жена в живота му, тъй като "майка" й умряла при раждането, се налагаше да го придружи. Всъщност именно за да разполага с името му по своя воля бе създала впечатлението в него самия, както и в околните, че е негова дъщеря. Иначе нямаха абсолютно нищо общо, но никой освен нея не знаеше това. И ето, че бе на поредния бал през този месец.
Тази вечер обаче възнамеряваше да направи нещо друго, освен единствено да танцува и разговаря, и да изиграе ролята на непокорна деветнадесет годишна дъщеря. Така че при първия удобен случай след поредния танц, тя дискретно, но грациозно се измъкна от замъка, под предтекст, че иска да се разходи из градините, ако някой случайно я попиташе. Сама се отправи към едно от езерата, на територията, принадлежаща на собствениците на замъка. Всъщност Камий се запозна по-рано с тях тази вечер, но мислите й се въртяха в съвсем друга посока, така че просто им внуши, че се занимава с тях и отговаря на въпросите им, докато в действителност се бе загледала в млад мъж, привлякъл вниманието й.
Около езерото имаше малак, не много гъста горичка, но със стари вековни дървета, които само придаваха още по-голяма красота на мястото. Богинята съблече роклята си и остана по бельо, като в началото на 20 век това означаваше друга, често сатенена, копринена или направена от друг подобен лек материал, еднопластова рокля, стигаща до земята. Събу и обувките си и влезе в езерцето, усещаща прохладата, разляла се по кожата й. По-голямата част от златисторусата й коса се намокри, но това не представляваше никакъв проблем.Действително вечерта не бе много жежка, но на девойката й се плуваше, а често, ако не и винаги си угаждаше.

Балове ... как мразеше тези жалки събития толкова бяха досадни.Защо ли въобще бе дошъл н а това забравено от бога кралство тук бе толкова топло под водата беше хиляди пъти по-добре.Всички се опитваха да привлекат вниманието му но тъй като бе възпитан им обръщаше цялото внимание на света.Реши обаче тук да се представи за друг .И точно тук се оказа че имал братовчедка е явно историята му не е била измислена явно я бе чул от някъде и я е изкопирал .. но момичето бе човек така че беше лесно да я накра да забрави.Дори не му костваше и най-малкото усилие та тя бе толкова лесна толкова глупава и наивна че силите му повлияха веднага .Извини се на госпожицата и се запъти към другия край на стаята защото някакъв стра мъж явно богаташ му помаха.Какво ли искаше този??Но веднага щом разбута няколко човека и видя дъщеря му най-вероятно зави в ляво и тръгна към вратите на замъка.Преди да влезе видя че има хамаци и езеро там трябваше да отиде сигурно там няма да има никой ... Щом излезе обаче чу гласа на някакъв мъж идваше откъм езерото точно там където искаше да отиде.Е явно няма да бъде сам.Щом приближи обаче видя че в езерото има момиче може да я видял в залата или да са говорили не можа да се сети тази вечер бе говорил с толкова много хора.Реши да не ги притеснява приближи се безшумно до хамака и се излегна на него.Сложи ръцете си зад врата си и леко притвори очи като тайно подслушваше разговора на двамата .На небето имаше хиляди звезди бе толкова горещо искаше му се да се съблече и да влезне във езерото при момичето.Ноо може би после когато те си тръгнат кой знае може дори да не го видят .