1.Име:
Никол Мур
2.Години:
18
3.Раса:
Човек
4.Дарби:
Ъм .. коя
5.Външен вид:
Никол е с дълга руса коса и свтло като на Ангел личице и зелени пленяващи очи! Тя не обича да прекарва часове пред огледалото десет минути са и предостатъчни за лек грим и прическа.Стилът и е променлив, както характера й, дрехите които избира винаги опират и до настроението на момичето.
6.Характер:
Никол е добро и усложливо момиче но е инат, държи на своето, не се примирява със загубите .. ще играе играта до смърт но ще спечели.Може да е добра, мила и усложлива в един момент но може да бъде и зла, маниполативна, студена и бездушна кучка която е способна да убие!
Но не харесва особенно тази си страна.
7.История:
Родена е в заможно семейство, никога нищо не й е липсвало, Майка й известна и търсена дизайнерка а баща й управител на кампания.Тя бива изгледана като писано яйце.С всяка следваща година през която Никол пораства малко по-малко се превръща в ангел, красив ангел.Поредния скучен ден Никол се беше излегнала на канапето във всекидневната и четеше списание докато не чу дрезгавият глас на прислугата
***
-Госпожице Мур, пощата! Обади се прислугата, затворих списаниетои се изправих.
-Брошури, намаления, Далия Мур!
Това беше за майка ми, оставих го на масата и отново седнах и грабнха списанието което четях.Не можех да се съсредоточа върху написаното .. погледът ми беше върху пликът.
-Ще хвърля един малък поглед.
Отворих пликът а там имаше снимки .. на баща ми с някакво момиче... една след друга прелиствах снимките с отвръщение омразата надделяваше в мен .. всяка една снимка по противна ..вратата се хлопна а от там влезна баща ми .. ухилен до уши.
-Принцесо прибрах се .. каза баща ми ..
Изправих се и нервно тръгнах към него ..
-Как ще обясниш това ?! Хвърлих снимките към него а усмивката му бавно започна да угасва.Сълзите бавно се стекоха по лицето ми ..
-Какво става ?! Попита майка ми която слизаше по стълбите ..
-Това става, наведох се и взех няколко снимки
***
Майка ми започна да крещи и да удря Дейвид (баща ми) На другият ден баща ми стоеше пред асансьора и оглеждаше тъжно.Облегнах се на парапета поглеждайки го .. може би бе осъзнал грешката си, той погледна нагоре а погледите ни се сещнаха ..
Извъртях поглед, а той вдигна куфарите и се качи в асансьора.Изтичах до стаята си като се упрях на врата като бавно се смъкнах надолу.Прекалено голям товар за едно 16 годишно момиче!
Годините минаваха а раната бавно .. малко-по малко зарастваше!
8.Допълнителна информация:
-
