''Starbucks''.

Брой мнения : 16 Join date : 21.04.2012

Вървях със бодра крачка. Обул кецовете си на Найк. Бяха черно сини с лилави вързанки и готина иконка на Плейстейшън. Отдолу бяха сини и.. абе.. ето ги, като си ги купих
Spoiler:
Да.. бяха много готино допълнение към сините ми дънки и бялата ми тениска, на която пишеше "Just do it". Влязох във Старбъкс, като се огледах. Имаше хора, но това не ме интересуваше. Отидох до касата и си поръчах Айс кафе. Отидох на една от масите, като седнах и се загледах замислено през прозореца, като не бутах питиетата си.

Стоях и гледах, като не правех нищо. Просто мислех за нещо. Мислех, колко е хубав живота, колко ми е хубаво сам и колко ми липсва училището. Мислех си за миналото и за хубавите ми спомени и да.. колко ми е зле в момента. Просто.. не знаех как да го приема.. Живота ми свърши и в момента бях в университета. Едва ли щеше да се случи нещо в този град, когато видя.. Видях как една много.. много красива кола паркира пред кафенето.

Загледах я. Беше Dodge Charger от 1969 година и трябваше да го разгледам. Такъв бях виждал само по филмите. Изглеждаше ето така
Spoiler:
Скочих от масата си, като си оставих кафето и просто излязох от сградата. Застанах на паркинка, като го загледах. Просто го оглеждах. Вървях около колата и я оглеждах и ми идваше да направя доста странни неща на собственика, само за едно кръгче.

Брой мнения : 11 Join date : 02.04.2012

"Никой не те гледа ! Никой не те гледа ! Никой не те гледа !" Опитваше се да си внуши, но нали не можеше да излъже, дори и себе си.. Все още усещаше чуждите погледи вперени нетърпеливо в затъмнените прозорци на новата й кола. Вече можеше да предположи за какво си мислят, а фактът, че щеше да се наложи да излезе, за да достигне желаната цел караше лицето й да пламне от некомфорт.. Живите й, сини очи се стрелкаха ту към прашната улица, ту към червеният светофар, който сякаш не бе сменял цвета си от векове. Червено, червено, червено ! Какъв потискащ цвят за ситуацията..
Слънцето нагло се прокрадна измежду тъмните стъкла на колата, дразнейки малката Али допълнително. Ах, бе напълно достатъчно, да наблюдава преценителните хора, които току виж се навъртаха около колата й или пък просто надничаха иззад някой храст с мисълта, че са останали незабелязани..
- По дяволите.. - изруга тихичко и рязко натисна спирачката. Гумите грубо засвириха с онзи свой дразнещ звук, сякаш се опитваха да привлекат допълнително внимание към нея.. Защо го бе направила ли !? О, нима нищожното животно, което несправедливо бе решило да премина през и без това тясната уличка точно сега, не бе достойна причина ? Разбира се, разбира се !
Госпожица Карио остана вдървена за по - малко от секунда преди отново да потегли към дългоочакваната дестинация, а именно кафе "Старбъркс". Така жадувано копнееше за чаша горещо кафе, което да прокуди кошмарните мисли от онзи непознат сън... Старателно паркира колата на паркинга, но уви отново откри вперен поглед точно пред себе си. Млад тъмнокос мъж съсредоточено оглеждаше колата въртейки се насам - натам, за да я огледа сякаш бе едва ли не златна находка.. Али въздъхна и съсредоточено се изплъзна от шофьорското място.
- Мога ли да Ви помогна ? - попита плахо.. Гласът й мек, кадифен, нежен. Сякаш можеше да го обиди с очевидния си въпрос..

Брой мнения : 16 Join date : 21.04.2012

Стайс оглеждаше колата, когато чу вратата й да се отваря. Издаваше онзи метален звук, който издаваха старите класически автомобили и се обърна към шофьора.. а.. шофьорката, която със супер нежния си глас попита "Дали може да му помогне".. в главата му се въртяха мисли от рода на "Ще направя всичко, за да карам този автомобил", но в действителност той стоеше с отворена уста и изглеждаше доста изненадан

Докато се осъзнае мина доста време и чу момичето да повтаря въпроса си, когато той прокара ръце по тялото си и ги натика в джобовете на дънките си и с въпросителен поглед

Просто каза:
-А.. дали можеш да ми помогнеш? - след това погледна към колата. Искаше да се увери, че не е с обърнат волан и не беше. Преглътна и продължи:
-Ами да.. аз.. аз.. видях возилото ти и си представих, че някой пич с кожено яке го кара, но.. явно съм объркал пола и.. да.. ти си много по-красива от пич с кожено яке.. - преглътна и допълних:
-Ами.. какво да направя, за да се повозя в тази кола? От малък ми е мечта да си имам един такъв автомобил, но.. не е за моя джоб и .. моля ви.. бих направил всичко..

Брой мнения : 11 Join date : 02.04.2012

Али стоеше и търпеливо изучаваше почти перфектното лице на господина, който изглеждаше ъм.. объркан. Това както по - късно се разбра се дължеше не на друго, а на пола й. Притеснено прочисти гърло и повтори въпросът, който очевидно бе успял да се свърже със замечтаното съзнание на непознатия.
Тишината се бе проточила толкова дълго, че госпожица Карио едва ли не, не подскочи при допира на нежният й слух с развълнуваният мъжки глас, който тъй жално й се примолваше с нескопосаните си думи, които съвсем не бяха най - смислените, които Али някога е чувала. Колата ! Ама, разбира се ! Все още продължаваше да съжалява за приетият подарък. Поддръжката на колата и без това бе прекалено скъпа за незначителните й възможности, с които едва успяваше да се изхрани.. Да.. Ще попитате за огромното й наследство. Е, Али бе твърдо решена да не го докосва поне, докато не й се наложи.. Бе толкова вглъбена в идеята да живее самостоятелно и скромно, за да избегне варианта, в който се превръща в едно от онези надути момиченца, които непрекъснато обмисляха само и единствено в кой магазин да похарчат абсурдните си пари..
- Разбира се, тоест.. Едва ли бих могла да Ви откажа след като толкова настоявате. - подсмихна се и бавно посочи предната седалка до шофьорското място .. - Хайде, елате .. - подкани го и бавно се върна пред тъмният волан.. Не можеше да повярва, че пуска непознат в колата си, но не я винете ! И вие нямаше да устоите на това детско лице, което настоятелно пронизва лицето ви с жалния си поглед..
- Не научих името Ви .. - подметна.. Страните й мигновено почервеняха.

Брой мнения : 16 Join date : 21.04.2012

Момчето се усмихна и каза:
-Приятелите ми.. така де.. всички, който познавам ми викат Стайлс. - след тези думи преглътна и допълних:
-Така че.. приятно ми е - подаде ръка, но вместо да се здрависа просто я целуна нежно и допълни:
-Боже.. благодаря ти.. трябва да те почерпя нещо или.. ох.. не знам.. ще направя всичко, за да ти се отплатя. Ти в момента сбъдваш детската ми мечта - това звучеше странно от него, защото той все още си беше дете, но дори и на толкова години той мислеше като.. десет-петнадесет годишен. Отпусна се спокойно на седалката, но изведнъж погали тапицерията и се усмихна.. с една много сладка усмивка

Момичето запали колата и аз чух мощния двигател. Тя потегли и направи няколко кръгчета по улиците, като накрая се върнахме пред Старбъкс, но това не ми направи впечатление. Аз просто откопчах колана си. Пресегнах се и я целунах по бузата, като и казах:
-Благодаря ти! - слязох от колата и първото нещо беше да покажа радостта си

Това беше първата ми реакция. След това започнах да подскачам. Да се оглеждам и да казвам на хората, в какво съм се возил, докато накрая просто се взех в ръце. Притичах до вратата на шофьора и я отворих. Подадох ръка на момичето и казах:
-Мадам.. да ви заведа в кафенето, за една почерпка?

Брой мнения : 11 Join date : 02.04.2012

Али подкара колата без да знае накъде отива и защо. Просто се въртеше в един еднообразен кръг опитвайки се да угоди на непознатия до толкова, че да остане с добро впечатление за нея. Мда, такава си беше ! Можеше да сподели и последният си залък хляб с един напълно непознат.. Добродушието й нямаше граници, а факта, че не знаеше на какво се дължи тази неутолима нужда да помага на другите я побъркваше допълнително.
Отново паркира колата на същото място без дори да осъзнава мислено, че младежът бе целунал ръката й, беше се представил и дори й бе благодарил за пореден път. Просто се усмихваше механично.
- Хей .. - измърмори нескопосано и мигновено почервеня като домат едва ли не. Стайлс, както се бе представил тъмнокосият, бе целунал бузата й, а тя.. Тя просто не можеше да реагира. Не бе свикнала на такова добро отношение всеки ден.
Любопитният й поглед многозначително обхождаше лицата на хората, които бяха малко или много длъжни да изслушат хвалбите на Стайлс за това в какво се е возил. Чак започваше да й става неудобно като се имаше в предвид, че тази кола бе нейна.. А и Али никога не бе я приемала за нещо повече от.. от купчина железа, помагащи й да достигне желаната точка.
- Разбира се, господине.. - промърмори ухилено и театрално приклекна улавяйки ръката му. - С удоволствие.. - подсмихна се и нетърпеливо го задърпа към кафенето. Личицето й грейна от щастие щом до нея достигна миризмата на прясно приготвено кафе..

Брой мнения : 16 Join date : 21.04.2012

Двамата влязоха в кафето. Стайлс заедно с момичето отиде до масата, на която беше седнал. Настани се удобно, като забеляза, че са отнесли напитката му. Видя, че момичето, което беше с него също седна срещу него. Той се усмихна и каза:
-Та.. мадам.. - след това подпря лакти и я загледа с една усмивка и доста весело изражение:
-Разкажете ми.. как решихте да си вземете този автомобил? - и я загледах любопитно, а тогава дойде и сервитьорката. Изчаках Али да си поръча и аз казах:
-За мен едно Айс кафе..