Бях пристигнала в града едва преди няколко часа и вече бях отегчена, мразех живота в тези малки и скучни градчета и всичките им задръстени обитатели и техните проблеми. И въпреки всичко той ми го беше причинил, наистина ме беше изпратил да живея съвсем сама на това място. И как се очакваше да се справя сама с всичко отново? Аз нямах семейство, загубих ги наскоро при автомобилна катастрофа и единственият ми останал жив роднина бе чичо ми, но той не искаше да съм близо до него, затова и ме изпратил на това проклето място. Добре де градът не беше лош, всъщност ми изглеждаше много приятен, но всичко, което бях чувала досега за Мистик Фолс ме бе уплашило. Нима наистина всичко това можеше да се случва в един малък град? Реших да разгледам града, минах през дневната на къщата проправяйки си път през многото куфари и кашони с вещите, които бях решила да запазя като спомен от миналото. Стигнах до вратата и излязох от къщата, заключвайки вратата след себе си. Времето бе доста приятно и топло, последните лъчи на залязващото слънце погалиха кожата ми, карайки ме да се усмихна. Никога преди не се бях замисляла колко красиви са някой неща, които на пръв поглед ни се струват съвсем обикновени, но след катастрофата доста често мислех за това. Тръгнах по една от алейте насочвайки се към града, исках да стигна до центъра или поне до мола, но вместо това се озовах на кея. Да бе чудесно място да се запознаеш с някого няма що... Е, можех да прекарам вечерта и без компания, не беше кой знае каква загуба за мен. Надвесих се над водата гледайки надолу, русите ми кичури се разпиляха около лицето ми.
