Стария замък.

Заглавие: Re: Стария замък. Чет Апр 05, 2012 6:32 pm

Тишина. Спокойствие. Уединение.
Пфф, мразех тези три думи. Защото всяка една от тях водеше до другата, а трите заедно - с к у к а!Просто бездействие и нищо друго. Но пък със сигурност нямаше да продължи така. Щях да си намеря някакво занимание. Въпросът обаче беше един - какво?! В момента ми хрумваха хиляди идеи, кои от кои по-налудничави, но всички неподходящи за това място и време. Скръстих ръце и се облегнах, взирайки се в лаптопа. Дали пък...? Скочих бързо и го отворих, набирайки "атлантида" в търсачката. Не обръщайки внимание на хилядите глупости, бързо намерих предполагаемо интересните неща. Бла-бла-бла. Повечето изобщо не и' ми струваха забавни, та камо ли интересни, а пък останалите бяха доста обикновени. Изведнъж погледа ми се спря на някакъв замък. Това щеше да е интересно! Усмихнах се на себе си и само проверих местоположението му. След което всичко бе ясно - след няма и пет минути бях там.
Наистина бе уникално красиво. Не бях виждала такива замъци от десетилетия - почти всички се бяха срутили или бяха станали владение на лорд Не-знам-кой-си. Но този явно бе останал непокътнат. Закатерих се по хълмчето и след малко бях пред портите. Промуших се вътре и се заоглеждах. Всичко бе толкова автентично и истинско. Съзнанието ми отново ме върна към момента, в който тези величествени постройки бяха използваеми. Качих се по главното стълбище, а след това се насочих към кулите за наблюдение. Но за мое учудване, там имаше някого. Човек - или не съвсем. Приближих се тихо, стараейки се да не издавам много звук, и се загледах в непознатия.
- Явно не само аз смятам, че в толкова горещ ден като този, тишината и самотата те убиват... - казах, облягайки се на стената. Вперих поглед в непознатия и изчаках някакъв отговор.

Брой мнения : 17 Join date : 01.04.2012

Алекзандър щеше да използва други думи за въпросния случай, но уви, можеше да си позволи да бъде достатъчно груб и достатъчно невнимателен в случая. Ръката му се стрелна към сака, изваждайки мерника от него. Сглоби го като последната част от снайпера. Обожаваше това бебче. BAR 10G. Истински оригинал и доста добра работа вършеше на собственика си, а той не беше Саша, макар в момента да се намираше в него. Не се подлъгвайте по хобитата и заниманията му. В интерес на истината можеше да не бъде толкова лош, стига да си намери причина да стори нещо добро. В случая нямаше подобна цел и можеше да сее лошотии по света, колкото му душа искаше... или иначе казано- по цял ден, както и правеше.
Вдигна снайпера и се прицели между клоните на дърветата. Ловкостта и точните му умения може би бяха много по- важни от тези на снайпера, но не можеше да ги отрече по никакъв начин.
- Денят е виновен.- отговори Саша, без да отмества погледа от кръстчето, което показваше целта му.- Винаги съм смятал, че Атлантида е прекалено топло място, за да ми харесва през денят, но от друга страна, не мога да отрека, че подобни дни събличат жени като теб и увеличават шансовете ми да удовлетворя глада си с енергия.
Показалеца му натисна спусъка и изпрати куршума право напред, а миг по- късно малката птичка, криеща се между гъстите клонки растителност полетя пагубно надолу без да може да полети отново.

Заглавие: Re: Стария замък. Съб Апр 07, 2012 1:41 pm

Думите му отекнаха в главата ми - жени като мен... Интересно ми бе какво точно има предвид - ненормални, секси или опасни. Загледах се как невинната птичка пада безпомощно към земята и си помислих, че може би ще свърша като нея, ако го ядосах. Само дете раните ми щяха да зараснат след минути. Погледнах към него и се замислих дали да го попитам... Да, защо пък не? Не губех нищо, освен любопитството си.
- Какво имаш предвид? - казах рязко и осъзнах, че може би трябва да допълня въпроса си - Жени като мен? Какви по-точно? Как удовлетворяват глада ти за енергия?
Бях пряма и го осъзнавах, но пък не ми пукаше особено какво щеше да си помисли за мен. Вперих поглед в него и отново зачаках отговор.

» Стария кей
» Руините на стария град